Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 21:11 - България - в капана
Автор: mt46 Категория: Бизнес   
Прочетен: 3621 Коментари: 10 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
  България в капана на „политиките на развитието“



Даниела Пенкова - 02 декември 2018

 

image

 

Как в индустриална и сравнително развита страна бяха наложени реформи, прилагани в Третия свят, в резултат на което значителна част от населението се озова тъкмо в него.

През 1989 г. падна Берлинската стена и за Централна и Източна Европа започна така нареченият „период на прехода”. Преследваше се радикална промяна в обществото на икономическо, политическо и социално ниво. В тази връзка България прие различни програми за развитие, обработени от двете големи наднационални институции на развитието – Световната банка и Международния валутен фонд.  В страната бързо възникна гъста мрежа от неправителствени организации. Агенциите на ООН, наднационалните органи и неправителствените организации организираха и координираха прехода в България, използвайки същите методи, същите идеи и същия език, които дотогава бяха използвани за страните от Третия свят.

От „развитието” до „демократизацията” на Източна Европа

Концепцията за „развитие” се ражда на 20 януари 1949 г. В този ден президентът Хари Труман произнася пред американския Конгрес встъпителното си слово като президент, в което определя като „недоразвити” голям брой държави, поверявайки на „развитите” страни задачата „да работят за развитието”: „Увеличаването на производството е ключът към просперитет и мир… Трябва да приложим на практика плановете си за премахването на пречките пред световната търговия и за увеличаването на обема ѝ. Икономическото възстановяване и самият мир зависят от увеличаването на световната търговия. Над половината народи в света живеят при мизерни условия. Техните икономики са примитивни и застояли. Съединените щати изпъкват сред нациите с развитите си индустриални и научни методи. В сътрудничество с другите държави, ние трябва да насърчим инвестициите на капитали в районите, нуждаещи се от развитие.” Маскирайки американските интереси с проявявано великодушие, Труман не се поколебава да обяви програма за техническа помощ, която би трябвало „със съдействието на американския бизнес, частен капитал, земеделие и труд, да увеличи индустриализацията на другите страни и да повиши значително жизнения им стандарт.” Оттогава светът значително се е променил, но не и ситуацията в развиващите се страни, наричани и до днес „Трети свят”.

След Втората световна война се раждат наднационалните институции-близнаци Международен валутен фонд и Световна банка. В същия период се създават и повечето агенции на ООН – FAO (Организация по прехрана и земеделие) през 1945 г., ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура) и УНИЦЕФ (Детски фонд на Обединените нации) през 1946 г., последвани от Върховният комисариат на ООН за бежанците през 1951 г. Програмата на ООН за развитие (ПРООН), която днес е най-голямата световна мрежа в областта на развитието, е създадена през 1966 г.

Проектите в подкрепа на развитието се характеризират с широка гама от дейности на неправителствени организации (НПО). Разпространението им е ново явление, което набира сила в контекста на един истински бум на „индустрията на развитието”. Тази еволюция започва с промяната на политиката на Световната банка след 1973 г. под ръководството на Робърт Макнамара, който увеличава тринадесеткратно обема на заемите и превръща банката в същински интелектуален оператор, поддържащ целенасочени социални и културни проекти.

През 80-те неолибералните икономисти преобразуват Световната банка в глобален агент на „Вашингтонския консенсус”, който се стреми да наложи политики на дерегулация и приватизация в задлъжнелите страни. Броят на НПО главоломно нараства. От тях се очаква да създадат своя собствена ниша от фондове за социални инвестиции, които да смекчат непосредствените последствия от Програмите за структурни реформи (PAS). Те са насърчавани да се превърнат в канали за подпомагане на бедните или за заплашените от социално изключване в контекста на новата икономическа политика.

Някои НПО са финансирани от американски правителствени агенции като  USAID (Американска агенция за международно развитие) с конкретната цел да разпространяват неолибералните идеи, превръщайки се в мозъчни тръстове. Занимават се с анализ на обществената политика в области, разпростиращи се от социалните програми до политическата стратегия, от икономиката до науката и технологията, от търговските и индустриални политики до военните консултации.

След  1989 г. мозъчните тръстове намират ново поле за развитие в Източна Европа, където прагматични експерти и романтични интелектуалци са привлечени от идеята за автономно гражданско общество, надзираващо действията на правителствата, подпомагащо напредването на либералната демокрация и предпазващо от „завръщането на комунизма”. Така проблематиките на развитието до голяма степен съвпадат с тези на демократизацията и вече не засягат само Третия свят, а също и Източноевропейските страни, и дори целия Западен свят, където след края на 90-те години се развиват множество мозъчни тръстове, които участват в замислянето на реформи, изискващи жертви, като тези в пенсионното и здравното осигуряване. Първа е пожертвана социалната държава.[2]

Между термините преход (използван за означаване на икономическите и политическите промени в Източна Европа след падането на Берлинската стена) и развитие съществува голяма близост, тъй като и двете предполагат износ и адаптация на политическите и икономическите модели на западните демокрации.

Ситуацията в България през 1989 г.

Когато на 10 ноември 1989 г. вечерната новинарска телевизионна емисия обявява оставката на Тодор Живков от ръководството на страната, българският народ е изненадан. Въпреки падането на Берлинската стена предния ден, в България все още не се усеща силно вятърът на промяната. Но новината поражда големи надежди в хората – може би най-накрая е дошъл моментът за демокрация. Скоро е обявено създаването на съюз на новородени и възстановени демократични партии и биват насрочени първите свободни избори.

Надежди от началото на 90-те години

Надеждите се отнасят предимно към политическата свобода. До този момент в страната е практически невъзможно да се изразяват десни идеи – капитализмът е представян като несправедлива и експлоататорска система. Собствеността върху средствата за производство в индустрията е изцяло в ръцете на държавата. Само земеделските кооперативи и занаятчиите са независими, но основният им клиент си остава държавата. Всеки, който твърди, че собствеността върху средствата за производство трябва да бъде частна, бива преследван. Твърде малко хора се осмеляват да заявят открито подобно нещо. Изключение правят единствено дисидентите, сътрудничещи на забранени в България западни медии. Един пример е радио „Свободна Европа”, което се финансира от 1950 г. от Конгреса на САЩ чрез ЦРУ и официално си е поставило за цел „да популяризира демократичните институции и ценности чрез разпространение на информация и идеи”.[3] Сред най-използваните аргументи на радиото в подкрепа на капиталистическия начин на производство, е „бедността” в страните от социалистическия блок, които биват сравнявани със западните държави и най-вече със САЩ. Ето защо е необходимо да погледнем наличните данни, за да разберем по-добре каква е икономическата ситуация на България в навечерието на прехода.

За целта най-подходящи са статистиките на Световната банка и FAO за 1989 г.:

Население 8.878.000 с БВП на глава от населението 2449 долара [4]. Положителен търговски баланс от + 877,1 млн долара.

Болничните легла са 970,2 на всеки 100.000 жители, значително повече от средното за ЕС/15 – 777,4 на 100.000.

Производството е индустриализирано и над 80% от продукцията идва от промишлеността. Само 10% от стойността на цялото производство идва от т.нар. традиционна икономика – земеделието.[5]

Ако за страните от Третия свят Западът посочва като причина за бедността липсата на индустриализация, то същото не може да се твърди за България. Това обаче не попречва на наднационалните институции да изискват от нея същите реформи, които в продължение на десетилетия налагат на развиващите се страни.

Програмите за структурни реформи (PAS)

Четирите ключови реформи, изисквани от неолибералната доктрина и насърчавани от Световната банка, Международният валутен фонд, ПРООН и мозъчните тръстове, са: приватизация, либерализация, премахване на регулациите (дерегулация) и драстично орязване на държавните разходи.

Тези реформи са наложени на развиващите се страни чрез така наречените „Програми за структурни реформи” през 80-те години. Става въпрос за поредица от макроикономически мерки, обявени като необходими, за да могат страните да се радват на доверието на частните инвеститори. Основната цел на програмите за структурни реформи е да превърнат всички икономики в света в капиталистически, поставяйки ги така в обща система, контролирана от международния капитал.

През 50-те, 60-те и 70-те години се счита, че икономиките на бедните страни са структурно различни от напредналите индустриални икономики, тъй като твърде дълго са били жертва на колонизацията от страна на западните империалистически държави. За да се измъкнат от бедността, икономически изостаналите икономики трябва да се модернизират чрез преход от традиционната, основана на селското стопанство икономика, към индустриализация – т.нар. Теория на модернизацията. В онзи период се счита, че за да се постигне такъв резултат, е необходимо да се следват политики от кейнсиански тип, които тогава се прилагат и във всички западни държави. „Икономиката на развитието” се счита за „специален” случай на кейнсианска икономика, при който главната роля за социалната и икономическа модернизация се възлага на държавата.

През 80-те години с възхода на неолибералната теория се променят и идеите относно методите за постигане на икономическо развитие. Подходът остава евроцентричен, но този път става дума да се следват повелите на неолибералната икономическа теория, която вече си проправя път в западните държави.  Международните инститиции отпускат заеми на развиващите се страни чрез Програмите за структурни реформи при строго определени условия. В случай, че страната не изпълнява подписаните условия, финансирането се прекъсва. Световната банка през 2005 г. и Международният валутен фонд през 2002 г. обявяват началото на процес на ревизия на метода на отпускане на заеми. Въпреки това, и днес във всяко подписано споразумение продължават да съществуват до 67 икономически изисквания към кредитираните държави, свързани с приватизация и либерализация на чувствителни сектори, каквито са например ключовите услуги като образование, здравеопазване и управление на водните ресурси.

България кандидатства за първият си заем от Световната банка през 1990 г., стартирайки от съвсем различна икономическа позиция спрямо развиващите се страни – тя е силно индустриализирана и разполага с развити инфраструктури на цялата си територия. Освен това са изградени здравна, пенсионна и образователна системи, които функционират отлично, а търговският баланс е положителен с почти 900 млн долара.[6] Въпреки огромните разлики спрямо държавите от Третия свят, за отпускането на заема биват наложени същите условия като тези към най-бедните страни:  България трябва бързо да пристъпи към приватизация на повечето икономически сектори, включително банковия. Освен това трябва да освободи всички цени, да либерализира и дерегулира пазарите.

Официално, целта е да се увеличи Брутния вътрешен продукт – индексът, възприет като мярка за икономическо развитие. През 1991 г. България подписва със Световната банка първият си заем с изисквания за структурни реформи, а оттогава са подписани 17 споразумения със Световната банка[7] и 13 с Международния валутен фонд –  всичките с условия за реформи.[8]

И двете институции не си поставят въпроса как да бъдат запазени положителните резултати, постигнати в икономиката и социалната сфера до 1989 г. Ако все още някой мисли, че днешното ни икономическо положение се дължи само на недалновидните български политици, водещи погрешни политики, е добре да преосмисли това си убеждение. Всички реформи, извършени през последните 25 години, са изработени, наложени и с одобрени резултати от двете най-мощни световни институции.

 

Какво развитие? БВП губи калории

„Сякаш твърде много и твърде отдавна жертваме личното си усъвършенстване и колективните си ценности в замяна на простото натрупване на вещи… Брутният национален продукт включва замърсяването на въздуха, рекламите на цигари и линейките, разчистващи касапниците от магистралите. Включва секретните брави на вратите и затворите за опитващите се да ги разбият. Включва унищожението на секвоите и загубата на чудесата на природата заради неконтролирания растеж. Включва напалма, ядрените бомби и бронираните автомобили на полицията, потушаваща бунтовете в нашите градове… и телевизионните програми, пропагандиращи насилието, за да продават играчки на нашите деца… Накратко, измерва всичко, освен онова, заради което си струва да се живее.“

Робърт Кенеди

Възприетият индекс за измерване на развитието е Брутният вътрешен продукт (БВП) – пазарната стойност на произведените крайни продукти и услуги  в дадена страна за една година. Но БВП никога не е могъл да опише реалното благосъстояние на едно общество. Множество изследвания показват, че икономическият растеж не е дълготрайно съпровождан от повишаване на жизнения стандарт на повечето хора.

/.../


http://24may.bg/2018/12/02/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0/




Гласувай:
19



1. kvg55 - mt46,
14.12.2018 21:41
Само се тюхкаме и нищо не правим.
цитирай
2. germantiger - Л О Г И Ч Н О
14.12.2018 22:39
това е вашия КОМУНИСТИЧЕСКИ НАПИТАЛИЗЪМ

понеже българите сте червени руснаци и левичари - при вас ще е така

икономика с българо-руски мутри, с куфарчета на комуниста луканов и с 11 митрополити агентура
цитирай
3. leonleonovpom2 - Така е,Краси!
14.12.2018 22:40
kvg55 написа:
Само се тюхкаме и нищо не правим.


Здравей, Марине!
Лъжа е ,че сме нямали икономика Имахме много модерни заводи в различните браншове на промишлеността, които бяха продадени-подарени, като Нефтокомбината или като " Полимери"- Варна,за стотици милиони долари-унищожени за скрап?!
Фармацевтичната ни промишленост беше на световно ниво!
Проспахме момента на разграбването, в смисъл-допуснахме го! Но когато те вкарат в игра с неясни правила и забрани за теб, това се получава...

Хубава вечер!
цитирай
4. lexparsy - Моите почитания за будителския ти дух и въпросите които не припомняш, а
15.12.2018 16:11
подканяш да си задаваме… заедно с този „До кога?“
За мене отдавна е ясно и видно че по време на другите си Робства България е била потискана чрез физически и икономически средства, но е имала шанс да запази бита, традициите и самосъзнанието си, благодарение на силния си дух…
Но това истинско Робство на което сме подложени „Демократично“ и Европейски си е просто чист Геноцид към нацията, даже и от името на „избраното“ ни правителство…
И най-лошото е че не го осъзнаваме и сме примирени със страх и послушание и не го осъзнаваме… И май наистина сме последното поколение, което може да направи нещо…

Ами понеже днес написах… примерно има ли кой да направи нещо в този блог хората да си извоюват свободата да пишат без да са обиждани и оплювани примиренчески от единици!!!
Пълно копие на Свободите ни в държавността, във всичките и аспекти!!!
цитирай
5. schumpov - Правилата на играта и самата игра ...
15.12.2018 16:17
Правилата на играта и самата игра бяха създадени от комунисти за комунисти. Нека всеки за себе си да си отговори на въпроса, западни икономисти или български комунисти приватизираха и съсипаха предприятието в което си работил в началото на прехода. Семейство Баневи Световната банка или МВФ ги изпрати или са български наследници на активни борци против фашизма и капитализма?
цитирай
6. apostapostoloff - Според тази идиотска фалшификация,
15.12.2018 18:38
преди Десети НР България е имала БВП от близо 22 милиарда лева.

Истината е, че през 1989 г. НРБ имаше БВП от 8 милиарда лева и дългове от 12 милиарда лева. Точно затова НРБ фалира безславно.

В наши дни България е високо развита страна с БВП от над 63 милиарда лева!

Ей, тъпи комуняги! Като лъготите, гледайте все пак да лъготите по- тарикатски бе, да ви еба у малоумниците.

А ако днешна България не ви харесва, махайте се оттук, гнусни червени свине!
цитирай
7. mt46 - Доста късно е да се направи нещо...
15.12.2018 20:58
kvg55 написа:
Само се тюхкаме и нищо не правим.

цитирай
8. mt46 - Пак твоето едностранчиво становище...
15.12.2018 21:04
germantiger написа:
това е вашия КОМУНИСТИЧЕСКИ НАПИТАЛИЗЪМ

понеже българите сте червени руснаци и левичари - при вас ще е така

икономика с българо-руски мутри, с куфарчета на комуниста луканов и с 11 митрополити агентура

цитирай
9. mt46 - Благодаря, Лео! Съгласен съм с мнението ти... Поздрави!
15.12.2018 21:27
leonleonovpom2 написа:
kvg55 написа:
Само се тюхкаме и нищо не правим.


Здравей, Марине!
Лъжа е ,че сме нямали икономика Имахме много модерни заводи в различните браншове на промишлеността, които бяха продадени-подарени, като Нефтокомбината или като " Полимери"- Варна,за стотици милиони долари-унищожени за скрап?!
Фармацевтичната ни промишленост беше на световно ниво!
Проспахме момента на разграбването, в смисъл-допуснахме го! Но когато те вкарат в игра с неясни правила и забрани за теб, това се получава...

Хубава вечер!

цитирай
10. mt46 - Благодаря ти за мнението! Поздрави!...
15.12.2018 22:17
lexparsy написа:
подканяш да си задаваме… заедно с този „До кога?“
За мене отдавна е ясно и видно че по време на другите си Робства България е била потискана чрез физически и икономически средства, но е имала шанс да запази бита, традициите и самосъзнанието си, благодарение на силния си дух…
Но това истинско Робство на което сме подложени „Демократично“ и Европейски си е просто чист Геноцид към нацията, даже и от името на „избраното“ ни правителство…
И най-лошото е че не го осъзнаваме и сме примирени със страх и послушание и не го осъзнаваме… И май наистина сме последното поколение, което може да направи нещо…

Ами понеже днес написах… примерно има ли кой да направи нещо в този блог хората да си извоюват свободата да пишат без да са обиждани и оплювани примиренчески от единици!!!
Пълно копие на Свободите ни в държавността, във всичките и аспекти!!!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19164474
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031