От няколко години насам в интериорните решения за кухня неизменно присъстват източният минимализъм и дзен естетиката. В момента са едни от най-актуалните и използвани решения за обзавеждане и мебелировка. Мебелите са семпли, но същешременно всеки детайл от аранжировката на помещенията внушава взискателност към детайла и усет. Сервирането на приготвеното ястие в подобна обстановка го поставя в центъра на вниманието. Приборите за хранене както и самата маса също са семпли, но същевременно са далеч от класическите форми. От значение е и светлината, ако искате свещи те също трябва да са ниски и ненатрапчиви. Вместо покривка максимално можете да си позволите да сервирате върху текстилни салфетки, или както го определят с две думи- свръх семпла екстравагандност.

В последните години неизменен властелин в интериорния дизайн е източният минимализъм. Масата е семпла и строга. В същото времe всеки детайл от аранжировката говори за усет и взискателност към детайла. Липсата на декоративни елементи поставя в "кадъра" ястието, което ще бъде сервирано.

Правите линии и търсеният "аскетизъм" на сервирането насочват към съдържанието но настойчиво шепнат, че и формата има стойност! Кубични и обли обеми, графична пестеливост на съчетанията черно-бяло, бежово или венге... всичко на масата е дзен! Приборите са семпли, но далече от класическите форми. Ако си позволите свещи - те също трябва да са ниски и ненатрапчиви. Важна е светлината.

Забравете за покривката! Максималното, което можете да си позволите, са подложки за индивидуално сервиране и текстилни салфетки. С две думи - суперсемпла 

Японските дизайнери от Teori представят тези стилни вази от бамбук. Hollow и Lin впечатляват с изчистен, минималистичен дизайн и нестандартна форма.

От много години вече дизайнери,художници, артисти се опитват да пропагандират дзен естетиката, по-точно японската дзен естетика.Тя обаче не може да се възприеме и заеме място в европейската и изобщо западната култура. Отделните екзотични и редки прояви са по-скоро моден писък.Защо е така?Защото това не е въпрос на естетика,а на начин на мислене,духовност и душевност.Западният човек (казвам общо) мисли и възприема нещата и живота като движение, преодоляване,борба и достижение.Той не е привързан особено много към статиката,нито към клана ,нито към момента.Той души,търси,рови. Отминава "дреболиите".Може да рисува тежки маслени картини и фрески,плакати и соцреалистични "фотографии",дори да имитира японски художници. Японецът е привързан към дома,семейството,фирмата,към малкото пространство,в което живее,към островите си.Японците не са напускали родината си,за да търсят пътища и пазари и за да си начешат крастата за пътуване .Японецът се възхищава от икебана,оригами,бонсай,хайку,ефеси на мечове, копчета на кимона и ги прави.Да,защото тове не е само естетика,но и религия,възпитавана от ранна младост.Западнякът им се възхищава,но НЕ ги прави.Най-близо до японската естетика,що се отнася до интериора са може би скандинавските дизайнери и архитекти,особено финладнските.Но при всичките им "минималистични" и изчистени линии,те си остават европейци и западняци.
Грубо казано - японците съзерцават сливовия цвят,западняците пият сливова ракия.