|
В двора на Куюмджиевата къща в Стария Пловдив, в която от 1952 г. се помещава Етнографският музей, под вековната черница се отваря истинска чаршия от занаятчийски работилници. Това се случва всяко лято, а майстори от цялата страна гостуват по една седмица и се надпреварват да покажат своя усталък. Така се опитваме поне за малко да върнем духа на отдавна отминалото време, твърдят етнографите под тепетата.
Подобна на възстановката била и старата пловдивска чаршия. Десетилетия са се търкулнали по кривите и тесни калдъръмени улици, но ароматът от обичаите и нравите на хората, живели тук, още се усеща. Сутрин майсторите отключвали тежките катанци, разказвали си един-два масала (анекдота), смеели се, па сядали по турски и шумно сърбали сутрешното си кафе. Така описва Никола Алваджиев в "Пловдивска хроника" началото на работния ден и продължава: "Навик, неписан закон, зачитан от всички в чаршията. После майсторът ще каже: "Помози Бог!", и работата започва. Тук терзия е навел глава над дебелия бозов плат и чевръсто нанизва бод след бод. Там бакърджия е окачил дълбок тас и майстори перваза му, друг кове менци... Един крои еминии и папуци или шие кондури... Какво нямаше по поличките: пръстени, гривни, кюстеци за сахати... Имаше от всичко, та като мине кокона или олизан тафта, да има какво да им дръпне окото..."
Приблизително такава е гледката и в двора на Куюмджиевата къща в седмицата на занаятите (30 юни - 5 юли). Равномерно потраква станът на тъкачките, току просвирва гайда, заформя се хоро. Не толкова "алъш-веришът" е важен за майсторите, защото всичко се прави с мерак, с душа и сърце. Туристите пък получават скъп спомен от Етнографския музей под тепетата и нещо достатъчно ценно, на чието сътворение са присъствали - магията от съучастието, предизвикателството да изпробват сръчността и усета си, като се опитват да измайсторят нещо сами или с помощна на занаятчията.
Уредниците от Етнографския музей в Пловдив тази година поканиха и свои колеги етнолози от други музеи, та да се запознаят на място с тънкостите на някои занаяти, докато има кой да им ги демонстрира. Това ще е своеобразен уъркшоп за тях, както сега се казва, и ще могат да се докоснат не само до технологията, но и до практическите умения, до тънкостите, които всеки занаят изисква.
В Седмицата на занаятите това лято майсторите Елена Драмова и Стоян Маринов ще покажат изложбата си "Платното на живота и нанизът на дните", която ще остане в музея до края на юли.
Куюмджиевата къща, край която всеки турист, минал през Стария Пловдив, се е снимал поне веднъж, е изградена през 1846-1847 г., а нейният собственик - търговецът Аргир Куюмджиоглу, бил виден член на пловдивския абаджийски еснаф. Притежавал е и търговска фирма във Виена. Красивата къща е 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната й страна. Мраморен шадраван и кладенец красят изящно озеленения двор. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери - 18.5/11 м. Просторните стаи с изписани стени са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, резбовани слънца и елегантни алафранги.
|
