Аблена от диал. аблен – „планински божур“ или „дърво яблан“
Ава
Авакум библейско име, евр. „борец“, давано у нас като защитно име при детска смъртност
Август, Августин; Августа, Августина от лат. augustus – „възвишен, благословен“. Доста разпространено в католически семейства
Авел библейско име, евр. „преходен“
Аврам/Авраам библейско име, евр. Абрахам „баща на много потомци“
Агапий, Агапия от гр. agape – „обич, любов“ – имена на календарни светии
Агата от гр. agathe – „добра, блага“ – име на календарна светица
Аглая, Аглаида от гр. aglae – „светла“; aglais,-idos - „светловидна“
Аглика от диал. аглuка - цветето иглика
Агнес, Агнеса от фр. Agnes, от гр. agnes – „чиста“
Адела, Аделина от фр. Adele „благородна“
Адриан, Адриана Адриян, Адрияна от лат. Adriaпus, име на римски император и на календарен светия

Азарина, Азария – вероятно от мъжкото Азария (евр. ”помощ божия”), има и цвете с това име
Аксения, Аксиния вм. Авксения, от гр. аuxene – „увеличаване“; по името на героинята от „Тихия Дон“ на Шолохов
Албена героиня на разказ и драма от Й. Йовков; според самия автор той го е видоизменил от Абленка. След 1935 г. става особено популярно.
Алекси, Алекса, Алеко, Алексей от гр. Alexios – „който носи цомощ, защита“; календарен светия
Александър от гр. Alexandros – „защитник на мъжете“; у нас разпространено около Освободителната война покрай името на руския император Александър II
Александра, Александрина женска форма на Александър
Ален
Алина
Алипи от гр. alypos – „безпечален“; календарен светия
Алиса от фр. Аlicе, а то от гр. aletheia- „истина“
Алма от лат. alma – „добра, мила“ или от израза Алма матер
Ана, Анна евангелско име, евр.Ханнах – „благодат“
Анани библейско име, от евр. Хананuя - „благодат Божия“
Анастас от гр. anastasios – „възкръснал“
Анастасия женска форма на Анастас
Анатоли(й), Анатолия от гр. Anatolios от anatole – „изгрев; изток“
Ангел, Ангела от гр. angelos – „вестител“
Ангелина съкратено от Евангелина; смятано за женска форма на Ангел
Андон от Антон с новогръцко озвучаване на нт в нд
Андрей, Андрея, Андро от гр. Andreas – „мъжествен“; име на евангелски апостол
Андриана, Андрияна женска форма от Андрей
Анелия видоизменено от Ана или Ангелина; разпространено покрай героинята на Х. Сенкевич Анеля
Анета от фр. Anette, умалително от Ана

Анжел, Анжела рум. Angel вм. Ангел

Анита кръстоска от Аница и Анета; умалително от Ана

Антоанета

Аница умалително от Ана
Антон, Анто, Антони(й), Антония лат. Antonius – име на стар римски род; по-рядко като име на календарен светия
Айа
Апостол от гр. apostolos„пратеник; апостол“
Аргир, Арго от гр. argyros – „сребро“
Арсен(ий), Арсо, Арсения от гр. Arsenios – „мъжествен, юначен“; име на календарен светия
Архангел от гр. Arhangelos – „старши ангел, архангел“
Асен, Асенка, Ася име на български владетели, сродно с Хасан – „хубав“
Аспарух старобългарско историческо име от персийски произход; според едни със значение „вихрен кон“, според други – „владетел на бели коне“
Атанас, Атанаска от гр. athanasios – „безсмъртен“
Атина име от гръцката митология – богинята на войната, мъдростта и изкуствата
Ахинора героиня от разказ на Н. Райнов; съпруга на хан Аспарух
Ая

Б

Багрян, Багряна, Багрьо от багър, багрен – „пъстър, шарен, тъмночервен“; сравни с Румен; от псевдонима на Елисавета Багряна – от рус. багряная – „тъмночервена“
Бельо, Бело, Белчо, Белчин, Бела, Белла от бел(а), бял(а) в смисъл на „хубав(а), здрав(а)“
Белослав, Белослава кръстоска от Бельо и Велислав
Беривой, Беро старинно име – „който събира войска“
Беримир старинно име – „който печели мир“
Берислав, Берислава старинно име – „който бере, печели слава“
Берта от нем. Berta – „блестяща“

Белоцвета – дословно ”бяло цвете”
Бета женска форма от Бето или съкратено от Елизабета
Бетина от Бет(а) + ина
Бианка от итал. Bianca – „бяла“
Билян, Биляна от биле – „лековита трева“ или от Белян
Бина, Бинка, Бинко съкратено от Гълъбина или друго подобно име
Бисер, Бисера, Биса от бuсер
Бистра от бuстра в смисъл на „бърза“
Блага от блага в смисъл на „добра“ или като женска форма на Благой
Благовест, Благовеста превод на гръцкото Вангел – „благовестител“
Благой, Благоя, Блаже от благ; в някои случаи може да е и свободен превод на Вангел
Благородна превод от гръцкото Евгения
Боби съкратено от Богдан, Боян или Борис
Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка „даден от Бога“; отговаря на гръцкото Теодосий
Боголюб „който обича Бога“ или „любим на Бога“; отговаря на гръцкото Теофил
Богомил, Богомила „мил на Бога“ – старинно име
Божана от Бож(а) + ана или свободен превод на гръцкото Теопия – „боговидна“
Божидар, Божидара „дар от Бога“; превод на гръцкото Теодор(а)
Божура от цветето божур
Боил, Бойко, Бойка, Бойчо, Бойчин пожелателно име: да се боят от него, да е силен в бой, добър боец, славен в битки
Болеслав „с по-добра, с голяма слава“ – старинно име, въведено по книжовен път
Бонка, Бончо, Боньо, Бони съкратено от Боян Борил историческо име, успоредна форма на Борис
Боримир „който се бори за мир“
Борис първобългарско историческо име с неизяснено значение; възобновено след Възраждането и по-късно по политически причини; според някои означава „Божи човек“
Борислав, Борислава „който се бори за слава“ – преосмислено от старинното Берислав. Разпространено главно чрез Вазовата драма „Борислав“
Боро от дървото бор или умалително от Борис
Боряна, Борян може би от Буряна, преосмислено по дървото бор или от глагола боря се
Босилко, Босилка от цветето босилек
Ботьо съкратено от Богдан; успоредна форма на Бото с меко окончание
Боян, Бояна старинно име от прабългарски произход, тюркско bajan – „богат“; от старобългарско време оцеляло като народно име и преосмислено по глагола „боя се“ – да се боят от него;
Бранимир, Бран, Бранимира от старинното Бранимер – „силен на война“, преосмислено като „бранител на мира“
Бригита от нем. Brigitte, от келтски
Будимир, Будим „който буди мир“ – старинно име, възстановено по книжовен път
Буря от нариц. буря

В

Ваклин, Вакла от вакъл – „с черни очи и вежди; хубав“
Валентин, Валентина, Валя лат. Valeпtiпus – „здрав, силен“
Валери, Валерия, Валя лат. Valerius, родово име от valeo – „силен съм“
Ванга, Вангела, Вангелия съкратено от Евангел благовестител
Вана, Ваня, Ваньо съкратено от Иван(а) Ванина от Ван(а) + ина
Варвара от гр. bагbаге – „варварка, негъркиня“; име на календарна светица – частица от мощите на св. великомъченица Варвара се намират в софийската църква „Св. Преображение“
Васил, Васа, Василка, Василена съкратено от Василий – от гр. basileios – „царски,царствен“
Вежен по името на планинския връх Вежен
Вела женска форма на Вельо
Велизар, Велизара древнотракийско име, от гр. Velisarios, пълководец на император Юстиниан
Велик, Велика, Величка, Величко, Вичо от велuка – пожелателно име – да бъде голям(а),велик(а)
Велина от Вел(а) + ина
Велимир от Вельо и мир; сравнително ново
Велислав, Велислава старинно име – „който има голяма слава“, възобновено през Възраждането
Вельо от старинното велuй – „голям, велик“
Венелин, Венелина, Вени от фамилното име на почитания в България руски историк Юрий Иванович Венелин
Венера от лат. Venus – име на римската богиня на любовта
Венета от името на областта Venetia в Източна Италия
Венец от венец или превод от гръцкото Стефан – stefanos – „венец“

Венко, Венимил, Венимила – от венец
Венцнслав, Венцислава, Венци свободен превод от гръцкото Стефан
Вера, Вяра рус. Вера, а то църковен превод на гръцкото piste - „вяра; вярност“
Вергил, Верго лат. Vегgilius, име на древноримски поет
Вергин, Вергиния лат. Verginius, родово име, проникнало у нас по книжовен път,
Вержиния разновидност на Вергиния
Вероника лат. Veronica, а то от гръцкото Berenike - име на египетски царици, проникнало по книжовен път; възможно е да се свърже и с цветето вероника
Весел, Веселина, Весела, Веселин, Веско, Весо пожелателно име: да е весел(а) или да весели близките си
Вецо умалително име от Величко, Веселин или др. подобни
Виден, Видин, Вида, Видьо, Видол пожелателно име: да бъде виден, известен, почитан
Виза, Визант, Византа, Византи от гр. Byzantios – „византийски“
Викенти от лат. Viсеntiиs – „победител“ с гръцки изговор; име на календарен светия
Виктор от лат. victor – „победител“; календарен светия
Виктория от лат. victoria – „победа“
Вили от нем. Willi, съкратено от Вилхелм
Виола от лат. viola „теменужка“
Виолета от фр. violette – „теменужка“
Виолина
Витомир (по-старо Витомер), Вито старинно име, чиято първа част е сродна с витез „победител, юнак“, а втората е значела „голям, велик“, после преосмислена по мир
Вихър, Вихра пожелателно име: да бъде силен, буен и бърз като вихър
Вишана
Вишна
Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко старинноиме, видоизменено и преосмислено от Владимер – „велик владетел“
Владислав, Владислава старинно име „който владее със слава“
Воислав старинно име „който воюва за слава“
Волен от волен, свободен
Връбка, Върба от върба
Възкресия превод от гр. Анастасия
Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо от вълк – заклинателно име: да не му пакостят вълци (понеже сам той е вълк)
Вълкана, Въла женска форма срещу Вълко
Върбан мъжка форма срещу Върба

Г

Габриел, Габриела латински изговор на Гавриил
Гавраил, Гаврил библейско име, евр. „крепост Божия“
Галин а) старо от Гало – гал, „черен, мургав“ – защитно име; срв. Черньо, б) мъжка форма срещу руското Галина
Галина, Галя женска форма от Галин или Гало; преосмислено от глагола галя: да бъде галено, обичано дете
Гана, Ганка съкратено от Драгана или Гергана
Гани, Ганчо, Ганьо съкратено от Драган
Гаро от диал. гар – „сив, мургав, черен“; защитно име
Гаспар от гр. Gaspares – от ирански – името на един от тримата източни мъдреци или влъхви, които според евангелската легенда дошли да се поклонят на младенеца Исус
Генади(й) от гр. Gennadios – „благородник“
Гено, Генко, Генчо видоизменено от Георги; подновяват го с Евгени
Геновева от лат. Genoveva- име на католическа светица; разпространено у нас от II-та половина на XIX век покрай нашумялата драма „Многострадалната Геновева“
Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо от гр. georgos – „земеделец“; име на календарен светия
Герасим, Герас, Гераскоот гр. gerasmios - „почитан, почтен“; име на календарен светия
Герган, Гергана, Гери видоизменено от Герги, Герга, а те от Георги
Герда съкратено от Гердана – от гердан (перс.-тур.) – да бъде украса на родителите си; асоциация с приказката за снежната кралица (Кай и Герда)
Герман от лат. gегmаnus- „роден брат“; име на календарен светия
Гиго видоизменено от Григор
Гита съкратено от Маргита, видоизменено от Маргарита
Глория от лат. gloria – „слава“
Горазд от старинното горазд – „голям, едър“; име на един от седмочислениците – ученици на Кирил и Методий
Горан, Горян от гора
Горица умалително от гора и преосмислено като горица
Горун от дървото горун
Господин превод на гр. kyrios и подведено по старото значение на господин- „господар, стопанин“
Грета от нем. Grete, умалително от Margarete
Григорий, Григор, Гришаот гр. gregoreo – „бдя, стоя буден“; име на календарен светия
Гроздан, Грозда от грозде
Груда, Грудка, Груди, Груйо от диал. груда – пожелателно име: да е здрава и набита като грудка
Губислав старинно име – „който погубва, затъмнява славата на враговете си“
Гуго, Гугуш, Гуга, от Гюргьо (Гюрга), а те – от Георги
Гуна, Гунка, Гуно, Гунчо съкратено от Драгун, Бегун или др. име
Гълъб, Гълъбина от птицата гълъб
Гьоко, Гьончо видоизменено от Георги
Гюла от гюл – „роза“ (перс.-тур.)

Д

Дабижа старо пожелателно име „да бъде жив“
Давер далечно видоизменено от Давид
Давид библейско име – евр. „възлюблен“
Давит, Давина от Дафина
Дагор вместо Диагор (вж. Диагор)
Дайно от Даньо или от Дай(о) + но
Дайо, Дайчо пожелателно име: дай му, Боже, всичко
Далия
Дамаскин от дамаскин – „сборник с църковни поучения“
Даме съкратено от Дамян или от Адам
Дамян име на календарен светия; евр. „победител“
Дамяна, Дамянка женска форма на Дамян
Дан, Дани (умалит.) съкратено от Йордан или Данаил
Дана съкратено от Йордана или Богдана
Данаил разговорна форма на Даниил име на библейски пророк (вж. Даниил)
Даниел, Даниела вместо Даниил, през латински
Даниил среща се по-рядко, име набиблейски пророк, евр. „Божи съдник“
Даниъл
Данчо, Даньо съкратено от Йордан
Дара женска форма на Даро – съкратено от Тодор, или от Божидар и преосмислено като дар (детето е дар);
Дарен, Дарена от Дар(о), Дар(я)
Дарий, (Дария – ж.форма) от гр. Dareios – име на староперсийски цар и на календарен светия
Дарин, Дарко, Даро, Дарина, Даринка, Даря съкратено от Тодор или Божидар и преосмислено като дар
Дафина, Дафинка, Дафин от гр. dafne – дафина, лаврово дърво
Дафна, Дафне вж. Дафина
Дева от ЦЪРК. Света Дева Мария
Девина, Девиния кръстоска от Дева и лат. divina – „божествена“
Дедо, Дедьо от диал. дедьо: да наследи дядо си, да бъде като него, да доживее внуци;
Дейо от ст. бълг. дяйон „работя, правя, действам“ (глаголът е запазен в недей)
Дельо, Делян, Деляна а) от ст. бълг. дялати „работя“ б) съкратено от Недельо
Демир (ж.форма – Демира) от тур. demir – „желязо“
Дена, Денка съкратено от Младена, Севдена и т.н.
Дениза от фр. Denise
Денис от тур. deпiz – „море“
Денислав осъвременено от Деньо, а то – от Младен, Раден, Найден и т.н.
Деница от звездата Денница; сравни със Зорница, Звезда
Деса съкратено от Десислава или ж. форма от Десьо
Десимир, (а) разширено от Десьо, а то – форма на Дечо
Десислав старинно име от 15-16 век – от ст. бълг. десити – „намирам, постигам“
Десислава женска форма от Десислав; старинно, възобновено
Деспа, Деспина от гр. despoina – „господарка, госпожа“
Деспот от гр. despotes – „господар, владика“
Деспина
Детелин от тревата детелина; стар псевдоним на хайдутин от Копривщица
Детелина женска форма срещу Детелин; възобновено в ново време
Дечо, Дечко умалително от Делчо (Неделчо)
Дея женска форма срещу Дейо, преосмислена като лат. dea – „богиня“
Деян, Деяна от Дейо; типично за Панагюрище
Джанго от Чанко (от Вълчан, Стоян, Цветан и т.н.)
Джена от Гена с преход на г в дж
Джендо, Дженда от Гендо
Джеро от Геро (от Георги)
Дживан от перс.-тур. civaп – „юноша,младеж“
Джина от Гина
Джована от итал. Giovanna
Джовани от итал. Giovanni
Джоро, Джорго видоизменено от Георги
Диагор от гр. Diagoras – име на старогръцки поет
Диаманди от гр. diamaпti – „диамант“
Диана от лат. Diana – име на римската богиня на лова и светлината; в последните години свързано с името на Лейди Ди
Дивдена според някои учени – „дива, палава мома“
Дивна от дивна – т.е. много хубава
Дида, Дидка от Димитрина, Дина
Дико съкратено от Димитър или вместо Динко
Дилян, Диляна вместо Делян, (а); преосмислено по билката дилянка (валериана)
Диман, Димана, Дими от Дим(о) + -ан(а), а то от Димитър
Димитър, Димо Димитринка, Димка а) разговорна форма от Димитри(й) – от гр. Demetrios – „посветен на богинята на плодородието Деметра“ б) свързва се със свети Димитър много разпространено в цялата страна.
Димона
Дина, Динко, Диньо съкратено от Костадин(а) или Господин(а)
Дио от гр. dios „божествен; светъл“; име на календарен светия
Дионис, Диониси(й) от гр. Dionysios – „посветен на бог Дионис“; имена на календарни светии
Добра, Добри, Добрян, Добрина, Добрил, Добряна, Добрая, Добрица от прилаг. добър, добра
Добривой „добър воин“
Добродан „даден за добро“
Добромир, Добромира старинно име – „добро на света“; в по-ново време така осъвременяват Добри
Доброслав, Доброслава старинно име – „който се слави с добро“ или „който има добра слава“; отговаря на гръцкото Агатокъл

Доброцвет - от доброцвет ”див рошков, декоративен храст с красиви цветове”
Доля старо име – женска форма от Дольо (от Радол, Видол и т.н.); В по-ново време разпространено по литературен път от Славейковия Иво Доля
Домина от лат. domina – „господарка“
Доминика от лат. dominica- „неделя“
Домна съкратено от Домина или от Доминика; или от гp.Domnike – календарна светица
Домника Донка, Доньо, Донко, Дончо съкратено от Андон
Дора съкратено от Тодора
Дориан, Дориана англ. Dorian, разпространено по литературен път от небезизвестния роман на О. Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“
Дориета от Дора с фр. -ette
Доротей, Доротея от гр. Dorotheos - „дар Божи“ – име на календарен светия
Доста от наречието доста а) заклинателно име при нежелано многодетство с момичета б) защитно име при детска смъртност;
Досьо съкратено от Теодоси
Драга от прилагат. драга
Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгойко от прилагат. драг
Драгодан „даден на драго сърце“
Драголюб „драг и любим“
Драгомир, Драгомира старинно име: „драг на света“; възобновено през Възраждането
Драгослав старинно име – „комуто е драга славата“
Драгостин от драгост + ин – „който създава, носи драгост“
Дража, Дражо от Драго с преход на г в ж
Друми съкратено от Продрум и преосмислено: да бъде вечен като друм
Дуня от диал. дуня – дюля
Душан, Душана, Душко старинно пожелателно име: да има душа винаги, да живее
Дяко от Дянко, което пък е умалителна форма от Дяно – стегната форма на Деян

Е

Ева библейско име, евр. „живот“
Евангелия от гр. euaпgelos – „благовестител“
Евга съкратено от Евгения или от Евгалия
Евгалия от гр. eugaleпos – „тих, спокоен, ясен“
Евгени(й) от гр. Eugeпios – „благороден, благопристоен“ – име на календарен светия
Евгения от гр. Eugeпia – „благородна, благопристойна“
Евда от Евдокия
Евден от гр. eudaimoп „щастлив, честит“
Евдоким от гр. eudokimos – „похвален, успешен“; име на календарен светия
Евдокия от гр. eudokia – „добра воля, благопожелание“; име на календарна светица
Евдоксия, Евдокси от гр. eudoxia – „добро име, слава“
Евелина, Евелин умалително и видоизменено от Ева
Евлампий, Евлампия от гр. Eulampios – „блестящ“
Евлоги(й) от гр. Eulogios – „благоразумен“
Евпраксия от гр. eupraxia – „щастие; добродеяние“
Евредика от гр. Eurydike – име от гръцката митология – любимата на Орфей
Евстати(й) от гр. Eustathios – „издръжлив, траен“; име на календарен светия
Евстрати(й) от гр. Eustratios – „добър воин“; име на календарен светия
Евталия от гр. Euthalia – „цъфтеж, разцвет“
Евтимий, Евтим, Евтима, Евтимия, Евта от гр. euthymos – „с добро настроение, благодушен, весел“; календарен светия
Евтихия от гр. eutyhia – „щастие“
Екатерина от гр. Aikatheriпi – име на календарна светица; от katharos (гр.) – чист
Ексена, Ексения, Екса от гр. euxeпos – „гостоприемен“ или съкратено от Поликсена
Елвира, Елва исп. Elvira – взето от литературата
Елевтери, Елевтер от гр. eleutheros – „свободен“; име на календарен светия
Елевтерия от гр. eleutheria – „свобода“
Елена от гр. Heleпe, сродно с hele (гр.) – „слънчева светлина“; в гръцката митология най-красивата сред жените, дъщеря на Зевс и Леда, станала причина за Троянската война.
Елен мъжка форма от Елена
Елеонора име от английски произход, проникнало у нас най-вече след женитбата на Фердинанд Кобург за Елеонора (1908 г.)
Елза, Елзи, Елиза нем. Else, съкратено от Елизабет(а)
Ели съкратено от Елена
Елиа, Елиа
Елиана вместо Илиана, Илияна или кръстоска от Елена и Ана
Елизабет(а) западноевропейска форма на Елисавета
Елин, Елина от Илин с преход на неудареното и в е; видоизменена форма на Елен(а)
Елисавета евангелско име, евр. „Бог се е заклел“;
Елисей име на библейски пророк, евр. „Бог спасява„
Елица сближено по народна етимология с дървото ела; има пожелателен характер: да бъде стройна и красива като ела
Елка съкратено от Елена
Елма от тур. elma – „ябълка“
Елоиза от фр. Heloise, героиня на роман от Жан-Жак Русо.
Ема съкратено от Емилия
Емануел библейско име, евр. „Бог е с нас“
Емил, Емилия от лат. Aemilius – име на стар римски род (от aemulus – „съперник“); у нас разпространено по литературен път – с излизането на книгата на Русо „Емил или за възпитанието“
Емилиан лат. Aemiliaпus, прилагателно от Aemilius; име на календарен светия
Еньо, Енчо от Яньо с преглас на я в е
Еремия име на библейски пророк, евр. „Бог отхвърля„; старо, рядко име
Ермен, Ермена, Ерменко, Ермин от гр. heimarmeпe – „съдба“
Ерма съкратено от Ермена и свързано с река Ерма
Ерна нем. Erпa, съкратено от Erпestiпe
Есен видоизменено от Асен или Ясен или свързано с есента като сезон
Естел
Естир библейско име, евр. „звезда“
Етилена
Етина
Ефрем библейско име, евр. „плодородие“
Ефросина гр. eufrosyпe – „веселие, удоволствие, радост“

Ж

Жан фр. Jeaп – отговаря на Иван
Жана съкратено от Божана или френска форма на Иванка (Jeaппe)
Жандо, Жанда съкратено от Божан и видоизменено
Жанет(а) от фр. Jaппette – умалително от Jeanne
Жасмина, Жасмин от фр.jаsтiп цветето жасмин
Жейна, Жейно от Дженьо
Жеко съкратено от Желязко
Желез, Желяз, Желязко, защитно име: да бъде здрав като желязо
Жела, Желка, Жельо, Желчо съкратено от Желязко
Жени умалителна форма от Евгения
Жива, Живка, Живко, Жишо от жuв – защитно име
Живодан „даден за живот“
Жидо от диал. жuд – „приказен великан, исполин“
Жорж от фр. George, отговаря на Георги
Жоржета от фр. Georgette, женска форма от Жорж
Жулиета от фр. Juliette – по името на Шекспировата героиня Жулиета

З

Заварин защитно име: ново дете да го завари жив
Загорчин, Загорка от диал. загорец – „жител на област отвъд планина“
Заим от ар.-тур. zaim – „който държи голям царски имот, спахия“
Зако видоизменено от Златко
Замфир, Зафир от гр. samfeiros – „минерал сапфир“ (източни езици) с преход на з в с
Замфира, Замфирка женска форма на Замфир
Занко, Зане, Занка съкратено от Харизан или Захарин
Запрян, Запряна а) заклинателно име при нежелано многодетство; б) защитно име при детска смъртност
Зара, Зарка съкратено от Захарина
Захари(й) евр. „Бог спомня“; име на библейски пророк и други светии;
Захаринка, Захарин, Заре, Зарко видоизменени от Захари
Звезда, Звездица от звезда
Звезделина, Звезделин от Звезда и -лuна от имена като Веселина, Севдалина и др.
Звездомир, Звездомира новообразувано от звезда и мир
Згуро от гр. sgouros – „къдрав, къдрокос“
Здравка, Здравко от прилагателното здрав(а); свързано с растението здравец
Зелма от името на шведската писателка Selma Lagerlof;
Зеро от пер.-тур. zer – злато
Зина, Зинка съкратено от Зинаида
Зинаида от гр. Zeпais,-idos – „божествена като Зевс“
Зиновий, Зино гр. Zeпobios – „божествен, Зевсовски живот“
Злат, Златан, Злати, Златин, Златия, Златко, Златьо, Златина, Златка от старинното злат – „златен“
Златозар, Златослав, Златомир новообразувани от Злати
Зои, Зоица, Зойка гр. zoe – „живот“
Зора от зора или съкратено от Зорница
Зорница от звезда Зорнuца
Зоя побългарена форма от Зои или взаимствано от руското име Зоя
Зюмбюла, Зюмбюл от цветето зюмбюл

И

Ивайло име от среднобългарската история, възобновено в по-ново време
Иван от евангелското Ioaппes, старобългарското lоанъ, от евр. „Бог е милостив“ или „Божия благодат“ – най-разпространеното мъжко име в цяла България
Ива, Ивана, Иванка женска форма на Иван
Иванета
Иванина от Иван и Нина
Ивелин кръстоска между Иван и Евелин

Ивена
Ивета, Ив ет фр. Yvette
Иво съкратено от Иван
Ивон, Ивона
Иглика от цветето uглuка
Игнати(й), Игнат, Игна от гр. Igпatios, лат. Ignatius (от igпis – огън); име на календарен светия
Игор от рус. Игорь
Ида от нем. Ida
Изабела фр. Isabelle, от испански
Илза нем.Ilse – име от немската митология
Илиан, Илиана от Илия
Илин, Илина от Илия
Илия библейско име, евр. „мой бог е Яхве“ (едно от имената на Бога)
Илко, Илка, Ильо от Илия
Илона от унг. Ilonа; видоизменено от Елена
Ина, Инна съкратено от някое име като Ангелина и др. под.
Инга от нем. Iпge, съкратено от Ингеборг
Индже от тур. iпce – „малък, нежен, тънък; лукав“
Инес испанско име, проникнало по литературен път
Ипатия гр. Hypatia – „върховна“
Иракли, Ираклия от гр. Herakleios – „херкулесов“‘ от фр. Ireпe – западен изговор на Ирина
Ирена
Ирина гр. eireпe – „мир“; име на календарна светица
Ириней гр. eireпaios – „мирен“, име на светия
Ирма нем. Irma
Исидор, Исидора гр:Isidoros – „дар на богиня Изида“.
Искра, Искрен, Искрена от прилагателното искрен

Й

Йеремия вместо Еремия
Йероним гр. Hieroпymos -“който носи свято име“
Йеротей гр. Hierotheos – „богосвет, свят на Бога“
Йоаким евангелско име – евр. „Бог въздига“
Йоан, Йоана старобългарска и църковна форма на Иван
Йов библейско име – евр. „голямо желание“
Йова, Йовка от Йоан(а)
Йован от старо българското Йоан с вмъкване на буква в Йоло от Йово
Йон(а), Йоно рум. Ion – съкратено от Йоан
Йонко, Йонка от Йон(а)
Йорго видоизменено от Георги
Йордан,Йордана, Йорданка, по име на река Йордан в Палестина
Йосиф библейско и евангелско име, евр. „Бог добавя“
Йото, Йотко, Йота видоизменено от Йован, Иван
Йохан нем. Iohann = Иван
Йоцо съкратено от Йово, Йоно
Йошка, Йошко от Йоша или направо от Йован, Иван или успоредна форма на Йото, Йоцо

К

Кайо видоизменено от Николай
Калин мъжка форма на Калина
Калина от дръвчето калuна, заради хубавите му червени плодове
Калиопа гр. Каlliоре – „хубаволика“
Калистрат от гр. Kallistratos – „добър войн“; име на календарен светия
Калия от цветето калия
Калофер от цветето калофер
Калоян име от среднобългарската история; гр. „хубав Иван“
Калояна женска форма на Калоян
Калуд, Калуди от гр. kaloudi – „дар“
Камелия от цветето камелия (фр. camelia); сравнително ново – от 1929г.
Камен от камен – „камък“ – защитно име
Камена женска форма от Камен
Капка от капка – „хубава като капка“
Караман от диал. караман – едър, снажен човек или от тур. karaman – мургав
Карамфил(а) от цветето карамфил
Кардам име на старобългарски владетел
Карина от Каро – тур. kara – „черен“
Карл старофранкско Carl
Карло разширено от Карл
Кармелита от кармелumа – „монахиня от католическия орден на кармелитките“
Кармен от лат. carmen – „песен“ или по името на оперната героиня Кармен
Каро от тур. kara – „черен“ – защитно име като Черньо, Мавро и т.н.
Каролин(а) нем. Karoline, женска форма от Карл
Карп гр. karpos – „плод“; име на календарен светия
Касандра гр. Kassandra – име от гръцката митология; напоследък се свързва с героиня от популярен латиноамерикански сериал
Касиян лат. Cassianus – име на календарен светия
Катарина
Кателия от гр. katelaios – „обилен с елей; много милостив“
Катерина съкратено от Екатерина календарна светица
Катя, Ката, Катина умалително от Катерина
Катюша от рус. Катюша, умалително от Катя
Кева съкратено от Параскева
Кемала, Кемо, Кеми от ар.-тур. kemal - „достоен, съвършен“
Кера, Керанка, Керана, Кераца от Киран, Киро
Керез от гр. kerasi – „череша“
Кета, Кети умалително от Параскева или от Керанка
Киара
Килифар от диал. килuфар - „вид дива гъска“
Кимон от гр. Kimon – прочут атински политик и пълководец от V в.пр.Хр.
Кина, Кинка видоизменено от Калина, Катерина и др .
Кипра женска форма от Кипро, преосмислено по прилагателното киnра – „хубава, стройна“
Киприан, Киприян, Кипро гр. Kyprianos – „от остров Кипър“; име на календарен светия
Киран, Кирана, Кира, Киро от Кир(о) + ан(а) - видоизменено от Кирил
Кирил, Кирилка гр. Kyrillos – „господарски“, а така също и “нося светлина”
Кита, Кито, Кичо, Кичка от диал. кит(а) – „китен(на)“
Китен от прилагателното китен
Клавдия лат. Claudia – женска форма от Claudius – име на католически светия
Клара лат. clara – „ясна“; име на католическа светица
Клементина фр. Clementine, у нас проникнало покрай майката на Фердинанд Кобург
Клео гр. kleo – „прославям“
Клеопатра гр. Kleopatra, име от старата история
Климент, Климентина от лат. clemens,-ntis „милостив“; име на календарни светии
Козма гр. kosmos – „подредба; украса“; име на календарен светия
Коил, Койо, Койка, Койна, Койчо, Кояна видоизменено от Костадин или от Кольо, с изпадане на мекото л
Кокона, Кокони от гр. kokkona – „госпожа; кокона“
Коло, Кольо, Колчо съкратено от Никола
Комня, Комньо, Комо от лат. communio – „съюз; комка, причастие“
Кондо, Кондьо, Конда, Коно съкратено от Константин
Константин лат. Constantinus – „постоянен“; име на календарен светия, книжовна форма на Костадин
Констанца лат. constantia – „постоянство“; еднакво по значение с Константин
Консуела от лат. Consualia – „празненства в чест на божеството Консус“; у нас придобило популярност по литературен път
Коприна, Копринка от коnрина – пожелателно име: да има мека и хубава коса; сравни Свила; в социалистическо време преосмислено и свързвано с комсомолските бригади на яз. Копринка
Кора от гр. kore „девойка, дъщеря“
Корнели(й), Корнелия лат. Corпelius – име на стар римски род
Косара най-вероятно пожелателно име: да има хубава коса; свързва се и с княгиня Косара – дъщеря на Самуил
Костадин от Константин с новогръцки преход на нт в нд
Коста, Косьо гр. Kostas или съкратено на българска почва направо от Костадин
Кральо, Крали от крал; сравни Царьо, Бано (може би стар превод на Васил)
Красен от красен – „хубав“; сравнително ново
Красимир, Красимира „украса на света“
Красьо, Краса, Красина, Красим(а) видоизменено от Красимир
Красна от прилагателното красна
Кремен, Кремена от кремен – „кремък“ – защитно име
Кристин, Кристина френска форма на Христина
Кристиян нем. Christian
Кристо вместо Христо с небългарски изговор
Крум име на старобългарски владетел, възобновено през Възраждането
Кръстьо, Кръстан, Кръстана, Кръстина, от кръст, а всъщност превод от гръцкото Ставри (от stauros – „кръст“)
Ксант, Ксанти, Ксантия, Ксантина от гр. xantos – „рус, русокос“
Ксения от гр. xenia – „гостоприемство“; име на календарна светица
Кубрат име на първобългарски владетел, разпространено особено много през Възраждането
видоизменено от Козма (вж. Козма)
Кула съкратено от Никула, Никулина или свързано с географско понятие (напр. село в Петричко)
Куман, Кумана от народностното име кумани
Купен защитно име срещу детска смъртност: не е наш, купен е от по-честити хора; сравни с Продан
Курдо, Курти, Курт, Куто от тур. kurt, kurdu – „вълк“, сравни с Вълко
Куцар от диал. куцар – „куц човек“ – а) предпазно име: нека да е куц, та човекът да е здрав; б) защитно име: да бъде макар и куц, но жив и здрав
Къдра, Къдрьо пожелателно име: да има къдрава коса
Къна, Кънчо, Къта, Къто съкратено от Кръстьо
Къта може да е и разновидност от Катина
Кюран видоизменено от Киран

Л

Лавренти(й) от лат. Laurentius от laurus – „лавър“; име на календарен светия
Лада първоначално от Влада, а по-късно преосмислено от богинята Лада
Лазар, Лазо евангелско име, евр. Елеазар – „Бог помага“
Лазарина, женска форма от Лазар
Лало, Лала, Лалка видоизменено от Лазар с детско повтаряне на първата съгласна
Ламби, Ламбо съкратено от Хараламби
Ламбри, Ламбрин(а) гр. Lampre – Великден
Ламбро гр. lampros – „светъл, блестящ, прекрасен“
Лариса гр. Larissa – град Лариса
Латин, Латина а) от народностно име лаmuн(ец); б) от цветето лаmuнка
Лаура итал. Laura – еднакво по значение с Дафина – лаврово дърво
Лафазан от пер.-тур. lafazan – „бърборко“
Леа от лат. Lеа – „лъвица“
Лев от старинно или руско лев – „лъв“
Левена женска форма от Левент или от диал. наименование левен – „цвете невен“
Левент от левенm – „снажен и силен мъж“
Левтер съкратено от Елевтер
Леда гр. Leda – име от античната митология
Леко, Лека, Лекия съкратено от Алеко или Алекси или преосмислено от лек – „пъргав“
Леон гр. Lеоn – „лъв“
Леонид гр. Leonidas – име от древногръцката история
Леонор
Леонти от гр. Leontios – „лъвски“ – име на календарен светия
Лепа, Лепо от диал. лепа – „хубава“
Летиция от лат. laetitia – „радост“
Лея видоизменено от Леа или съкратено от друго име
Лиана видоизменено от Лиляна или от екзотичното растение лuана
Лидия от областта Лидия в Мала Азия
Лилия, Лили от цветето лилия
Лиляна, Лилян, Лила от цветето лиляк (люляк)
Лимонка
Лина съкратено от Ангелина или друго име;
на гръцки – Светлина; италиански – Светлина; холандски – Чиста;
шведски – Светлина; стар немски – малко ангелче; стар английски – Водопад; арабски – нежност (добавено от Иван Иванов)
Линда от Лина с вмъкнато д или под чуждоезично влияние
Лозан, Лоза, Лозо, Лозина от лоза: а)лоза; б) род, влака, потомство
Лора Лорета, от Флора с изпадане на ф или разновидност на Лаура; разпространено и по литературен път
Луиза нем. Luise – проникнало у нас покрай името на княгиня Мария-Луиза
Лука, Лукан от лат. Lucas – евангелско име
Лукреция лат. Lucretia – дошло у нас главно през румънски
Луна рум. Luna – луна; среща се главно при католици
Лунго от рум. lungu – „дълъг, висок“
Лучия итал. или рум. Lucia – „светла“; име на католическа светица
Лъчезар(а) от лъчезарен
Люба, Любка, Любчо пожелателно име: да израсне хубава и да я любят
Любен от любен – обичан
Любима, Любинка от любима
Любомир, Любомира „да обича мира“ или „да бъде любим на света“
Любослав „да обича славата“ или „да бъде любимец на славата“
Людмил, Людмила рус. Людмила – героиня на Пушкин от „Руслан и Людмила“
Люлин от планината Люлuн
Люсиен, Люси фр. Lucieп

М

Мавро, Маври, Мавра от гр. Mauros – „черен“ ; сравни с Черньо
Мавруди, Мавруда от гр. Mavroudis ; или преосмислено от мавруд – винен сорт грозде;
от град Магдала в Палестина
Май, Майя, Мая от месец май или от гр. maia – „майчица“ – в гръцката митология дъщеря на Атлант и Плейона, планинска нимфа, родила Хермес
Макавей библейско име, евр. „чук“
Макари(й), Макарина от гр. makarios – „блажен“; име на календарен светия
Мако съкратено от Макавей
Максим от лат. maximus – „най-голям, най-велик“; име на календарен светия
Максимилиан лат. Maximiliaпus
Маламир име на старобългарски владетел
Малина, Малин, Малинка от растение и плод малuна
Манаси(й) библейско име, евр. „който забравя бедите“
Манол, Мано,Маньо съкратено от Емануил
Мануил, Мануела от Емануил – име на календарен светия
Мануш видоизменено от Емануил; свързва се с Мануш войвода
Маня съкр. и видоизменено от Маньо; среща се и като умалително от Мария;

Маранда – от румънски
Маргарита от гр. margarites – „бисер“; реосмислено от цветето маргарита
Маргарит мъжка форма от Маргарита
Марго от фр. Margot
Маргрета от нем. Margarete
Мари от фр. Marie или съкр. от Мария
Мариам еврейска форма на Мария
Мариан лат. Mariaпus, име на католически светец, у нас схващано като мъжка форма на Мария
Мариана ит. Mariaпa; в миналото главно при католици, по-късно с него се подновява Мария
Мариела, Мариета видоизменени от Мария; от фр. Marielle, Mariette
Марина от лат. mariпa – „морска“ – име на календарна светица
Марин, Маринчо мъжка форма на Мария (в по-ново време и порядко мъжка форма на Марина)
Марио ит. Mario от лат. Marius – име на древноримски военачалник, понякога се тълкувакато мъжка форма на Мария
Мариус лат. Marius; вж. Марио; проникнало у нас по литературен път – един от героите на В. Юго
Марица от Мар(ия) + ица; свързва се и с р. Марица
Мария на гр. Maria от евр. Мариам, етимологията на името не е ясна, най-често превеждано като „твърда, постоянна“ и преосмислено „прекрасна“; библейско име, едно от най-разпространените в целия свят, свързвано с Божията майка
Мариян, Марияна писмена разновидност на Мариян, Марияна
Марко лат. Marcus – името на един от четиримата евангелисти (Н.З.)
Марлена смята се, че името е съчетание от Мария и Магдалена, подобно на библейското Мария-Магдалена, име характерно за Новия завет. Най-напред го използва немската актриса и певица Marlene Dietrich, чието истинско име е било Maria Magdaleпe voп Losch. У нас за първи път се среща през 1923 г.
Марта на гр. Martha от евр. „господарка“ – библейско име; сестрата на Лазар (вж. в Новия завет)
Мартин лат. Martiпus – по името на бог Mars, Martis; име на календарен светия, напоследък се свързва с месец март
Маруся рус. Маруся, умалително от Мария
Маруша, Маруца видоизменени от Мария
Марчела, Марчело от итал. Marcella (о); среща се през 60-те години, с него подновявали Марин, Марчо и т.н.
Марчо видоизменено от Марко; разпространено из цялата страна;
Мата (мъжката форма е Мато) В Ботевградско това име се смята за видоизменено от Мария
Матей, Матея от евр. „Божи дар“; име на един от четиримата евангелисти
Матко дава се на момчетата от Силистренска околия;

Мая – от месец май
Меглена съкратено от Магдалена
Мелания гр. melaiпa – „черна“; име на календарна светица
Мелетий гр. Meletios – „ученолюбив“; име на календарен светия
Мена а) от диал. мена – „годежен дар, годежен пръстен“ – пожелателно име: да порасне, да получи годежен дар; б) друго име на Селена (Луната), пренесено по всяка вероятност от Изтока;
Меранза, Меранзо от диал. меранза – „дърво и плод“; срв. с Неранза (портокал)
Мерджан от диал. мерджан – „корал“ (ар.-тур. mercaп)
Методи, Мето гр. Methodios – „който изследва, води се по метод“
Миглена видоизменено от Меглена
Микаел, Микаелаот Михаела
Мила, Милан, Милка, Милкана, Мило, Милко от мила, мил
Миладин от Мил(о), Мил(а) + адин по образеца на Костадин, Вълкадин, Стоедин
Милен, Милена видоизменено от Миле, Мила
Милица от Мил(а) + ица
Милтиад, Милтияд от гр. Miltiades – име на атински пълководец от V в.пр.Хр.
Милуш от Мил( о) + уш; свързва се с името на Милуш войвода
Мильо, Милчо съкратено от Михаил или от Емил, но преосмислено по мил
Мими фр. mimi – галено обръщение към котенце; у нас се приема за умалително от Мария
Мимоза от цветето мимоза
Мина, Минка а) съкратено от Мария, Марина, но преосмислено и станало популярно по литературен път (Яворов); б) гр. Мепа – сродно с meпas – „месец“; в) име на календарен светия
Мира женска форма от Миро, сродно с миро -“благовонно масло“, преосмислено от мир ; В античната митология – дъщеря на кипърския цар Кинирас, пламнала в безумна любов към собствения си баща, добила от него красивия Адонис и след голяма душевна мъка превърната в ароматичното сълзящо дърво смирна.

Мирабела от фр. mirabelle – „вид жълта слива“

Мирела от Мир(а) + ела

Мирена
Миролюб(а) еднакво по състав с Любомир – да обича мира или да бъде любим на света
Мирон, Mиpo гр. Myroп, сродно с миро – „благовонно масло“; име на календарен светия
Мирослав старинно име: „слава на света“ или „който слави мира“; смятат го за превод на немското Friedrich
Мирослава женска форма на Мирослав
Миряна от мир + Яна
Мито, Митко, Митре, Мита, Митра съкратено от Димитър
Михаела вм. Михаила с небългарски изговор на u
Михаил на гр. Mihael, от евр. „богоподобен“
Мия съкратено от Михаил,Михал, Миал
Младен(а) пожелателно име: да младее, да бъде с младо сърце
Модест от лат. modestus -“умерен, скромен“
Модро, Модра от диал. модър – „синеок“
Мома, Момена, Момера от мома – у родители, които си нямат, а жадуват момиче
Момчил, Момчо от момче – у родители, които жадували мъжка рожба
Моника фр. Moпique; от гр. топе – „една единствена“
Моно, Мончо, Моньо от Симеон
Морава от морава – „млада, зелена трева“ или от морав – „теменужен“
Морфо от гр. morfe – а) форма, б) хубост или от Морфей („създател на образи“) – гръцки бог на сънищата
Моско видоизменено от ойсей, някъде го свързват с Емануил или Симеон
Мрена от Мирена или под влияние на рибата мрена