Човешкото поведение се повлиява от интернални и екстернални стимули. При здравите индивиди човешкото поведение винаги е подчинена на определени закономерности, валидни за конкретната или обща ситуация и специфични за конкретния индивид особености. От друга страна поведението се регулира от характерни за него стереотипи, тъй като в самото поведението е заложена същността на импринтинга и на инстинктивните модели. Регулацията на човешкото поведение се извършва на нивото на съзнанието и на несъзнаваното. Активирането, насочването и контролирането на поведението към определена цел се извършва според условията на средата.

Емоционалната оцветка на поведението може да направи неговия характер неадекватен. Самоопознаването като степен на познание не може да стигне до предела, в който всяко едно човешко поведение да бъде предвидено. Поведението дори често е обвързано със стереотипите на половете.

Поведението зависи от специфичния индивидуален опит – навици, привички, обичайни модели. Как използваме нашите възможности да ползваме информацията, която получаваме за външния свят и как това влияе на вземането на решения? Как контролираме това чрез потребностите ни и тяхната осъзнатост, стремежи, интереси и убеждения? Как оценяваме самовъзприятията и резултатети от тях в заобикалящия ни свят?

Хората с външна локализация на контрола се наричат екстерналисти – мислят, че живота им зависи от от външни обстоятелства. Екстерналистите са хора с ниско чувство за отговорност. Те действат отговорно когато имат подкрепа, но не са безотговорни хора. Те се ориентират или към прекалено лесни или към безкрайно трудни задачи. Те са изпълнители.

Хората с вътрешна локализация на контрола се наричат интерналисти. Отличават се с високо чувство на отговорност, склонни са да упражняват контрол върху общата работа, защото я приемат като тяхна. Интерналистите са лидери и изявени в своята област личности. Статистиката показва, че хората които изповядват религиозен фанатизъм са интерналисти.

Високо тревожните личности са склонни да приписват неуспехите на себе си, а успехите на другите. Ниско тревожните хора правят точно обратното. Това е стандартна защитна реакция.

Висока тревожност съчетана с външна локализация на контрол е тежък приспособителен момент в живота, както и ниска тревожност и вътрешна локализация на контрола.