Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2015 17:33 - Махленски хуманизъм
Автор: mglishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3652 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2015 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Нещо съм на китайска вълна. Хванах се да чета биографията на Мао Дзедун от  Рос Терил (изд. "Прозорец", поредица "Хроника", типично за издателството - без дата и в умерено лош, пък и нередактиран превод, този път на Цветана Русева, от английски). Но сама по себе си книгата е хубава. Леко охудожествен опит върху живота на Председателя в най-добрия стил на англосаксонската журналистика.    И се позамислих (днес дори не е неприлично човек да го удари на мързел, пролет и дървена философия). Авторът пише, че от младини Мао имал проблеми с конфуцианския закостенял консерватизъм на дома и училището. Същевременно известно време успявал да запази будистката си вяра и известно уважение към монархията на Цин. Разбира се, в един момент и това му е писнало, знаем що за човек е станал. Няма нищо по-упорито от бивш лоялист, който е намразил някогашните си идеали.    Самият Конфуций далеч не е най-отвратителният източник на етика, даже напротив. Но конфуцианството и по-точно легализмът на сухото неоконфуцианство е истинска свинщина. Никакъв здрав разум не може да пробие през малоумните крайности на вдървената почтителност, точно в любимия не само на изток, но и на север стил на "молчать, не рассуждать" и на "старината". Това създава естествена неприязън и чудовища като Мао, един вид като обратна реакция, като крайност в другата посока. Ето защо е хубаво човек да е консервативен - но умерено, а не маниакално. Възможно ли е изобщо да бъде отделен хуманният традиционалист Конфуций от безобразията на сенилното конфуцианство? И легитимно ли е да се прави това отделяне? Същото се отнася, впрочем, до Христа и някои крайности на православието (и изобщо на християнството), пък и до Буда и будизма (в някои страни на далечна Азия будизмът изобщо не е тази кротка, хипарска вяра, за която обикновено си мислим). До Мохамед и исляма не се отнася - самият Мохамед е морален изрод като Ленин или Хитлер, но без техния размах. Единственият начин мюсюлманинът да бъде добър човек е да бъде лош, непоследователен мюсюлманин - което, за щастие, се случва често. Разбира се, свестният човек е и лош комунист. Но май същото (все пак, в по-малка степен) се отнася и до конфуцианеца. А и до православния.    Възможно е основоположникът на което и да е учение да е отвратителна личност. Системата от обичаи, която ще се образува около наследството му, ще бъде също толкова отвратителна; тогава здравият разум прави по-добрите му последователи небрежни и симпатично лицемерни. Възможно е основоположникът да е прекрасен. Тогава наследството му пак има сериозни шансове да се задави в скука, глупост и безсмислие, защото повечето хора са си бюрократи по душа и обичат, когато противоречията и трудните моменти биват разрешени със замах от някой умел организатор. Резултатът винаги е закостенялостта на имперски Китай и псевдовизантийщината на руската "църква". Отговорът на това е бунт, недоволство, ереси, революция, безбожие и други такива страхотии, неминуемо свързани с кървища. Ето я и Октомврийската революция, и Културната революция на Мао. Още по-голяма свинщина, последвана от обожествяване на новия велик вожд и учител. Каква ирония. Какъвто и реформатор да си, накрая собствените ти последователи те заравят до шията в скучно обожествяване. Превръщат Ленин в нов Христос, превръщат Мао в нов Конфуций.    За огромно щастие, оказало се е възможно да има умерено християнство. Хората често успяват да бъдат верни на Христа (и дори да са склонни да остават верни докрай, което, разбира се, е от изключително значение, защото да си страхливец е гнусно), без да са особено силни в спазването на всяка дреболия от обичая. Човек може да бъде нормален, та даже и добър православен, без да е православен "по руски", припадайки от умиление пред всяка вмирисана старина. Човек може да бъде симпатично лицемерен католик - и същевременно да е истински католик. Човек може да бъде леко ироничен, но искрен протестант (не като глупаците и тежките хипокрити от най-твърдото провинциалистко ядро на Републиканската партия в Щатите - те будят искрено отвращение у разумния човек). Хубаво е да си православен или католик по средиземноморски, та може би дори и мюсюлманин по средиземноморски. С един лек, небрежен, но и непоклатим традиционализъм като този на елегантните ни старорежимни баби. Етика, съчетана с агнешко и розмарин. Детски приказки и здрав разум. Светско благочестие. Никакви изхвърляния. Храброст без фукни. Никакво скъсване с традицията, но и никакво робуване на крайностите й. Мейнстрийм за нормални хора. Простота и естественост. Казандзакис за вярващи. Просветление и просвещение. Умерено приличие и лек хумор като за добри буржоа (не говоря за тежкия, досаден еснафлък, който мирише на "старина"). Евреите обикновено също се справят по този чудесен начин, сигурно е от средиземноморския въздух.    Интересно - дали това е възможно за конфуцианството?



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625506
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата