Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2022 08:06 - Пижо, Пенда и Марта Вещицата
Автор: maistorica Категория: Хоби   
Прочетен: 1458 Коментари: 2 Гласове:
16

Последна промяна: 02.03.2022 08:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Имало едно време една баба. Марта я викали. Цялото село знаело, че била вещица. Един ден при нея отишла румена Пенда.

- Бабо Марто, мъка имам. На сърце ми лежи левент юнак. Искам го!

- А той иска ли те, Пендо?

- Иска ме, бабо, всеки ден хабер ми праща.

- Че той дека е твоя юнак?

- На война е бабо, за България се бие, зад девет земи, в десета.

- Ами като го толкоз искаш, ще го чакаш, Пендо. Ако требе с години.

- Страх ме е бабо, че ще погине. Люта битка го чака. Дошла съм пазило да му правиш. Жив при мен да го върнеш.

Погледала баба Марта девойката, хубаво в очи й надзърнала.

И всичката й обич видяла.

- Как го викат твоя юнак?

- Пижо го викат, бабо. Моят Пижо... – прошъпнала бяла Пенда

- Утре искам рано да дойдеш и да ми донесеш ябълкова фиданка – занареждала Баба Марта. - Ей тука на тая поляна искам да я посадиш. На три пълни месечини ще идваш под нея да спиш и песен обична да й пееш.

Хукнала Пенда да се прибира. На сутринта заръката изпълнила.

Яка фиданка донесла и сам самичка я посадила.

Три месечини Пенда огряли. Три пълни луни гласа й слушали.

Обична песен да пее , за своя юнак Пижо.

- И сега бабо Марто, какво иде ред да сторя?

- Сега чедо, ще чакаш. Цяло лято, есен и зима. И когато пукне пак пролет, пак тука ще дойдеш, под твойта си фиданка.

- Ей тъй само да чакам?! А пусто сърце ми плаче, тежко ми е бабо Марто! Място не си намирам. Ще го бъде ли моя Пижо?

- Искам да си идеш дома, да вземеш овча вълна, чиста! От нея ще си направиш постеля и нощите там ще прекарваш. Ако сълзи ти дойдат да плачеш, във вълната да ги попиваш. Ако песен мъчна ти дойде в душата, във вълната ще я изпяваш. Една нишка ще изпридаш сутрин и вечер и ще пресукваш нишката в две кълбета. По всяка пълна месечина едното кълбо с капка кръв ще поливаш.

При мен като дойдеш напролет едно бяло кълбо прежда да носиш и едно червено, кръв да е пило.

Всичко изпълнила Пенда с обич и вяра в сърцето. Сълзи, песни и капчици кръв в бялата вълна попивала, нишки здрави пресуквала.

Пролет пропукала, земята пробудила.

Хукнала румена Пенда при баба си Марта.

Грабнала старата вещица бялото и червеното кълбо и три нощи прела. Накрая изпрела две кукли. Едната бяла, другата червена.

И докато прела, тихо наричала:

“Слънчев лъч и кръв преплитам в момината обич.

За пазило ги наричам, в здраве и любовен огън. “

Излязла по изгрев баба Марта под ябълковата фиданка и плеснала с ръце.

Долетял бял щъркел и прикацал до баба Марта. Вързала вещицата двете кукли за крачето на щърка, прошепнала му нещо и той излетял.

Дълго летяла бялата птица, през девет земи в десета отишъл. А там в една урва, лежи бял Пижо, тежко ранен. Кацнал щърка до момъка и двете кукли върху му положил. Бялата на челото, червената на гърдите. Още по червено, червеното станало. Омесила се кръвта на Пижо и Пенда по куклата. А Пижо полекичка отворил очи. Сякаш от някъде чул обична песен бяла Пенда да пее.

Минавали дните...

Напъпила фиданката...аха да цъфне...

Пенда все под нея спяла , а баба Марта към небето поглеждала.

И една сутрин щърка се върнал. И куклите на тревата оставил. Вещицата тихо го нахранила и отишла при Пенда.

- Ставай моме, време е. – събудила баба девойката.

Очите на Пенда завързала и тихичко й рекла

- Сега тръгваш по поляната. Ще вървиш, дорде сетиш вятъра. Там където повея, спираш и махаш кърпата. Очи си отваряш широко и каквото видиш, туй ти е късмета!

Тръгнала Пенда боса по тревата. Сърцето й от гърдите ще хвръкне. Върви Пенда все по-бързо, очи й не виждали, душата й гледала. И в тоз миг сетила вятъра. Закована останала. Кърпата смъкнала. Очи си отворила и... своя Пижо видяла.

А дорде се младите нагледат, дорде си очите един на друг изпият, баба Марта при фиданката отишла. И на младите клонки, току между пъпките, бялата и червената кукла вързала.

- Именувам ви Пижо и Пенда! Обич и здраве да носите. С обич и здраве да пазите. И както от слънцето ще даде плод ябълката, тъй в слънце челяд да се роди. Здрав да ѝ е корена! И в здраве и сила да пребъде!

Тъй нарекла Марта вещицата. И реченото й било сторено!

И от тогаз на земята българска Пижо и Пенда останали.

На ябълка за здраве завързани.

От щъркел с обич наглеждани.

От сила българска пазени…

·         Розмари Де Мео, из"Стопанката на Господ"

— с/ъс Елена Петкова.

image




Гласувай:
16



1. katan - Честита Баба Марта, Илче!
02.03.2022 18:29
Пожелавам ти много здраве преди всичко и само добро да те съпътства винаги!
Всичко, което ти е мечта да се сбъдва!
Топла Мартенска прегръдка!
цитирай
2. maistorica - Баба Марта с усмивка посрещни и мартеничка си вържи, Кате!
02.03.2022 20:28
katan написа:
Пожелавам ти много здраве преди всичко и само добро да те съпътства винаги!
Всичко, което ти е мечта да се сбъдва!
Топла Мартенска прегръдка!

Нека тя със здраве те дари, с любов и нежност озари.
Щастливи и незабравими дни, много сбъднати мечти.
Топла прегръдка!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: maistorica
Категория: Хоби
Прочетен: 2776431
Постинги: 391
Коментари: 547
Гласове: 12380
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031