Ваша представа е, че едно дете не може да наема проститутка. Но тази е около петдесетгодишна, вдига на телефона, преброила е импулсите. В миналото е проституирала, съпруга на руден работник. Той се развежда с нея. От трийсет до петдесет етично проституира. Постига репутация дотам, че миньорът я лансира, само с една грамота. Но оттогава тя благодари след работата, включая борбата в брака. Наградена е с характеристиката, която да е бивша съпруга от двайсет до трийсет години дава. Такова излъчване и добродетел на края не се забравя. 
      Напротив!
     - Може би не ме познаваш, Кристина. За тебе ли съм?
     - Колко пъти съм казвала, на мене да не ми наемат проститутка. Ти как се казваш?
      - Аз съм Аркадия. Харесват ли ти моите часове?
      - Аз не ги познавам твоите часове. Ти си ми непозната!
      - Но аз съм добра в моите часове, Кристина. Искаш ли да започнем да учим заедно, вероятно има нещо, което правиш сама, но още не ти харесва, искаш ли да го правим заедно?
       - Не - не се сещам. Може би след малко.
      - То и аз съм тук замалко. - не се усмихва. - Но аз не съм тук за малко. Искаш ли да остана за по-дълго?
      - Но все пак, малко си е малко. Аз все пак получавам мензис тука. Но ако и много е малко...
      - Тогава си виновна ти, Кристина, недей да се плашиш. Аз имам ли нещо отгоре?
      - Аркадия, а! Аз имам мензис. Какво попита?
      - Попитах, какво работиш, как се издържаш?
      - Нищо не работя аз. Аз съм още дете. - прекъсва я.
      - Не си ли още дете, не си ли бременна?
      - Не, не съм бременна. Какво е това?
      - Аз съм от "Премръзнала клонка". Аз съм християнка. В сектата ние се събираме, заедно сме християни. Ти искаш ли да се пребориш, сакън... Да дойдеш, да се помолим за теб?
      - Не мога толкова бързо да реша. А ти какво работиш?
      - Ами аз спя с разни политици. С повече мъже. Искаш ли да ти покажа?
      - Не, аз спя по-бавно от теб. Ние всъщност сме деца. Ти спиш по-бързо от мен и за това не мога.
      - Вие какви деца сте?
      - Ние сме бавноразвиващи се. Мога ли да ти кажа на колко години съм?
      - Не, това, което вършим е незаконно. Искаш ли пуканки?
      - Колко? Ама ти нямаш никакви пуканки. - бързо отговаря.
      - Съжалявам. Но може ми са ми останали по джобовете. - пак бързо вече е готова с телефон. - С кого говоря?
      - Затвори! Не искам на някакви други от джобовете.
      - А така те искам!
      - плаче. - Имам мензис. Не ми се отговаря на твоите въпроси.
      Проститутката кашля.
      - Разбирам те. Ти нямаш пуканки.
      - А ти нямаш джобове. Нали?
      - Хайде сега да свикаме една политическа конференция. "Нали?" И времето отива в такива въпроси. Не си струва!
      - Добре, но можеш ли да я караш по-тихо. Иначе някой възрастен може да дойде?
      - Може и да можеш, може да не можеш. Аз не мога. А на теб тъй ти е. На теб ти е тъй. А тъй на теб ти е професията.
      - Да - да! - не се усмихва. - Някой възрастен ще дойде и аз ще започна с него да работя. Понеже аз съм си тук. Как ги виждаш тези работи? Аз много време вече работя и мен би ме обидило да започна да работя у вас.
      - Ами тогава защо си у нас?
      - Ами защото съм у вас. Ти имаш ли шестица?
       - Не! Тоест, да, ама си е моя!
     - Ами, аз, пия... - прекъсва я.
      - Не, аз пия. И е лошо.
      - Кристина, Кристина, какво е лошо?
      - Че си на село.
      - То ест аз не знам, че хората имат чувства?
      - Да, да. Ти си коравосърдечна, ти само спиш.
      И после отива при други.
      - Аз не само спя. Аз ходя и един до друг, така ми идват идеи. Например за зентръл бърка. Ти интересуваш ли се от политика?
      - Ти само с политици ли спиш? И не се ли казва сентръл пърк?
      - Не, и така не се казва.
       - Защо замълча? Да не би да се е свършило времето?
      - Не, времето си е тук. - потупва се по корема.
      - Какво ме питаш, не разбрах?
      - Сложна материя е това центръл пурджа...
      - Е, стига, де. Вероятно се сърдиш, че не ти казах по какво ти е шестицата?
      - Не се ли казваше по какво ми е шестицата?
      - Не, казваше се, от какво ти е отгоре.
      - От шестици ми е шестицата. Щото карам и вишо.
      - Как така ми го казваш, все едно си завършила?
     - Ами, аз, каквото съм завършила, още го карам. Примерно това безлично кабрио отпред.
       - поглежда я отпред. - Не е безлично.
      - Не е отпред, а е отзад. Всъщност, аз ти направих комплимент.
      Усети ли го?
      - Беше два комплимента и вече го знам.
      - Искаш ли ново. Което не съм правила преди?
      - Искам-Не искаш! - изрусява се. - Искам да ме научиш да бродирам, но сега е много кратко.
      - И сега няма как...?
      - Не,... но ще си отбележа, че не ми отговори на един въпрос.
      - Е, как така. Нали ще решат, че, не съм си заслужавала услугата?
      - Е, да, но мен ме питат много.
      - Искаш на мен да ми стане неприятно, от това, че на теб ти става неприятно?
      - И си проститутка, ужасно!
      - Беше ми много прекрасно       - Я ми разкажи!
      - Момент.
      Прави се, че си бърка в чантата, и после спира.
      - Мога да ти изрецитирам едно писмо, което писах на един, преди да стане политик. Аз се надявам още да не е станал, но не знам какво стана с него.
      През това време, Кристина си мисли, ако знае, какво става с тоя, да каже на учтивата дама.
      - Мили Владимире,. - а Кристина си мисли "да,".
      - Останаха ми средно пари за дърва за зимата.
      Е, средно пари, това е - нито малко, нито много.
      - Становището ми е, че зимата не се състои само в дърва за огрев. И тогава му поисках пари за бои. Слушаш ли ме въобще?
      - Да, слушам те. Много внимателно даже те слушам.
      -- Но не си бременна?
     - Да, още не.
     - Малка багра аз на риза съм ти приготвила.
      - Но парите нямат значение.
      - Не, парите нямат значение.
       - Грешиш! Парите все тя му ги иска.
      - Ами какво да правим тогава!
      Кристина е разочарована.
      - Не разбираш какво ми липсва. Затова няма да ми го дадеш.
      - Не, аз просто намирам разговора с по-ниско качество. Но ще те науча. (тая точка тука - няма ли редактор?)
      - Научи ме сега!
      - Не, първо изслушай писмото       - И!
      - И...  ...бои. Малка багра аз на риза съм ти приготвила. И ще боядисвам платове. После ще ги накова на дървата за огрев. Така те няма да стигнат и аз ще се чукам с тебе за още пари.
      - А, така става. Ето така може.
      - Не, и не съм довършила. После пак ще се чукам с тебе и парите ще станат повече. Ти предаваш Бобовдолл и ме работиш отпред! За тази табела. И тези никои го знаят, но аз ще получа пари от теб после. Затова най-отговорно те моля, помисли още преди пак да дойдеш. На табелата ще пише МЕН РАБОТИШ ОТПРЕД. Много те обичам, но трябва да спреш да продължаваш с това. Твоя, и на оня,    Аркадия.
      - И това много умно ли го написа?
      - Да, и с това приключваме.
      - Надявам се, че много ти хареса!
      - Не, това аз го казвам, и да може да се окаже също, че съм мъж! Много те моля. А за вашите... Не: мога. Ако можех да благодаря всеки път, но не мога. Ами, накрая съм се насрал.